Ниско либидо при жени - Причини, симптоми, лечение

Ниското либидо при жени (хипоактивно разстройство на сексуалното желание, HSDD) е честа причина за притеснение и засяга жени във всички възрасти, по-често около и след менопаузата. По различни оценки трайно намалено желание изпитват около 8 до 14 на сто от жените в репродуктивна възраст, а след менопаузата делът нараства значително. Причините са разнообразни и обикновено комбинирани – хормонални, психологически, свързани с отношенията и медицински или лекарствени. Тази образователна статия обяснява какво е ниско либидо при жени, кои са основните причини, какви са симптомите, как се различават оплакванията по възраст, какво може да помогне естествено и кога е добре да се потърси лекар или гинеколог.

Акценти

• Какво е ниско либидо при жени?
• Какви са симптомите?
• Кои са основните причини?
• Как се различават оплакванията по възраст?
• Каква роля играят хормоните?
• Какво може да помогне естествено?
• Работят ли билките и добавките?
• Кога да се потърси лекар?
• Често задавани въпроси

Какво е ниско либидо при жени?

Ниското либидо при жени означава трайно или повтарящо се намалено или липсващо сексуално желание. В медицината се описва като хипоактивно сексуално желание (HSDD), но ключов елемент е дали състоянието причинява лично страдание или напрежение. Ако жена има по-слабо изразено желание, но това не я притеснява и не пречи на отношенията ѝ, това само по себе си не е разстройство, а вариант на нормата. Проблем има тогава, когато липсата на желание влияе на самочувствието, на връзката или на качеството на живот.

Сексуалното желание при жените е сложно и зависи от много фактори – физическо здраве, емоционално състояние, отношения, умора и контекст. Затова и подходът към него рядко е "една причина – едно решение". При част от жените желанието не възниква спонтанно, а се появява в отговор на близост и стимулация (така нареченото отзивчиво желание), което също е напълно нормален модел и не е признак на разстройство.

Какви са симптомите?

Ниското либидо при жени не се изразява само в "по-рядко правене на секс", а в комплекс от преживявания, които често водят до напрежение и неудовлетвореност. За разлика от еднократния спад на желанието при умора или стрес, тук става дума за трайна или повтаряща се промяна, която продължава месеци и притеснява жената. Симптомите се преценяват винаги спрямо това, което е било обичайно за самата нея, а не спрямо нечий друг стандарт.

• Малко или липсващо желание за сексуална активност, включително за инициатива и за отговор на партньора.
• Намален интерес към интимност, фантазии или еротични мисли, които преди са присъствали.
• По-слаба или липсваща възбуда и затруднено достигане до удовлетворение, дори когато желанието е налично.
• Лично страдание, чувство за вина или напрежение в отношенията заради промяната.
• Понякога съпътстващи оплаквания – вагинална сухота, дискомфорт или болка при полов акт, които сами по себе си потискат желанието.

Когато тези прояви се задържат и причиняват дистрес, говорим за хипоактивно разстройство на сексуалното желание (HSDD). Краткотрайните колебания обаче са нормална част от живота и не изискват непременно лечение.

Кои са основните причини?

Ниското либидо при жени почти винаги е резултат от съчетание на причини, а не на един-единствен фактор. Най-често те се разделят в няколко групи – хормонални, психологически, свързани с отношенията и медицински (включително странични ефекти на лекарства). Разбирането коя група преобладава помага да се насочи към подходяща помощ – понякога гинеколог, понякога психотерапевт, понякога и двамата.

• Хормонални: спад на естрогена при менопауза и перименопауза, следродилен период и кърмене (когато нивата на естроген са ниски, а пролактинът – висок), някои хормонални контрацептиви, заболявания на щитовидната жлеза, повишен пролактин, както и нисък андрогенен (тестостеронов) принос.
• Психологически: хроничен стрес, тревожност, депресия, негативна представа за тялото и образ за себе си, ниско самочувствие, минал травматичен опит.
• Свързани с отношенията: липса на емоционална близост, нерешени конфликти, рутина и предсказуемост, проблеми в комуникацията с партньора, разминаване в очакванията.
• Медицински и лекарствени: болка при полов акт (диспареуния), вагинална сухота, диабет и сърдечно-съдови заболявания, хронична умора и болка, някои антидепресанти (особено SSRI), антипсихотици и определени медикаменти за кръвно налягане.

Хормоналните причини са особено чести в три периода – след раждане и по време на кърмене, в перименопаузата и менопаузата, както и при нелекувани проблеми с щитовидната жлеза. При тях спадът на естрогена води до сухота и дискомфорт, а умората и грижата за дете допълнително изчерпват ресурса за интимност. Психологическите фактори често действат "във фонов режим": продължителният стрес и тревожността изместват желанието надолу в списъка с приоритети, а депресията директно потиска интереса към удоволствие. Когато преобладават отношенията, проблемът рядко е в тялото – по-скоро в натрупаното напрежение, липсата на близост или в усещането, че интимността е станала задължение.

Отделно внимание заслужават лекарствата. Намаленото желание е известен страничен ефект на някои антидепресанти от групата на SSRI, на определени хормонални контрацептиви и на медикаменти, които повишават пролактина. Важно е този ефект да се разпознае, защото често се приема за "личен проблем", докато всъщност е обратим при смяна или коригиране на терапията – но само под лекарско наблюдение.

Важно: ако подозирате, че причина е конкретно лекарство (например антидепресант), не го спирайте сами – обсъдете алтернативи с предписалия го лекар.

Как се различават оплакванията по възраст?

Сексуалното желание се променя през различните периоди от живота и това е напълно нормално. Различните възрастови групи имат характерни, макар и не задължителни, фактори – от стрес и контрацепция в по-млада възраст, през умората и грижата за малки деца, до перименопаузата и менопаузата. Таблицата по-долу е ориентировъчна и не замества индивидуална оценка.

Каква роля играят хормоните?

Хормоните участват в женското сексуално желание, но не са единственият фактор и при жените картината е по-сложна, отколкото при мъжете. Естрогенът поддържа влажността и комфорта на лигавиците, а спадът му в менопаузата, след раждане и по време на кърмене често води до сухота и дискомфорт. Андрогените (включително тестостеронът, който при жените е в естествено много по-ниски нива) и невротрансмитери като допамина също имат значение за мотивацията и желанието.

Значение имат и други хормони. Заболяванията на щитовидната жлеза (както понижена, така и повишена функция) могат да се отразят на енергията, настроението и желанието. Повишеният пролактин – например при кърмене или при някои медикаменти – също потиска либидото. Затова при съмнение за хормонална причина често се правят изследвания не само на половите хормони, но и на щитовидната функция и пролактина.

Тук е важно да се подчертае: при жени тестостеронът не е "решение по подразбиране". Прилагането на тестостерон при жени е специфична медицинска тема с тесни показания, която се преценява и проследява само от лекар. Самолечение с хормони не е безопасно. Ако се подозира хормонална причина, правилната стъпка е изследване и оценка от гинеколог или ендокринолог, а не приемане на хормони на своя глава. При менопаузални оплаквания лекарят може да обсъди и хормонална терапия, но тя също се преценява индивидуално и не е универсално решение. За общата роля на тестостерона можете да прочетете повече в информационната статия за тестостерона.

Какво може да помогне естествено?

Много жени се чувстват по-добре, когато адресират ежедневните фактори, които потискат желанието – сън, стрес, отношения и общо здраве. Тези подходи са с добра поносимост и често дават резултат, без да са свързани с лекарства. Те не са гаранция, но са разумна първа стъпка.

1. Качествен сън: редовният и достатъчен сън поддържа хормоналния баланс и енергията.
2. Управление на стреса: практики като дихателни упражнения, йога или психотерапия намаляват напрежението, което потиска желанието.
3. Движение: редовната физическа активност подобрява настроението, кръвообращението и самочувствието.
4. Грижа за отношенията: откритата комуникация и емоционалната близост често имат по-голям ефект от всяка добавка.
5. Комфорт при интимност: при сухота лубрикантите и обсъждането с гинеколог намаляват дискомфорта и страха от болка.

Работят ли билките и добавките?

Около женското либидо се рекламират много билки и добавки – мака, шафран, ашваганда, женшен и други – но доказателствата за тях са ограничени и често противоречиви. Част от проучванията са малки, краткосрочни или с различно качество, затова резултатите трябва да се приемат предпазливо. Това не означава, че са безполезни, но означава, че очакванията трябва да са реалистични.

• Мака: традиционно се свързва с либидото; има известни данни, но те са ограничени.
• Шафран: изследван е в контекста на настроение и сексуална функция, включително при прием на антидепресанти, но доказателствата не са категорични.
• Ашваганда: по-скоро се изучава за стрес и общо благополучие, което непряко може да повлияе на желанието.

Билките и добавките не са безобидни "по презумпция" – могат да взаимодействат с лекарства и не са подходящи при бременност или кърмене. Преди прием е добре да се консултирате с лекар или фармацевт, особено ако приемате други медикаменти или имате хронично заболяване. Тази статия не препоръчва конкретни дози – подходящото количество и продължителност се преценяват индивидуално.

Има ли лекарствени възможности за жени?

За хипоактивно разстройство на сексуалното желание при жени съществуват и лекарствени възможности, но те се обсъждат, предписват и проследяват само от лекар. В някои държави са одобрени медикаменти именно за HSDD при жени в пременопауза. Те имат показания, противопоказания и възможни странични ефекти, затова не са подходящи за самолечение или за купуване "по съвет".

Сред одобрените в отделни страни средства са флибансерин (приема се ежедневно и действа върху невротрансмитерите в мозъка) и бремеланотид (PT-141), който се прилага при нужда. И двата са одобрени в САЩ за HSDD при жени в пременопауза, но в България често се предлагат като изследователски субстанции, а не като регистрирани лекарства. Имат и ограничения: при флибансерина се описват замайване, сънливост и риск при комбиниране с алкохол, а при бремеланотида – гадене и преходно повишаване на кръвното налягане. Подобни средства не са подходящи за всяка жена и не заместват оценката на причината.

Никое от тези средства не замества консултация с лекар. Подходът към ниското либидо при жени е многостранен: започва се с психологичните и връзковите фактори (управление на стрес, психотерапия, работа върху комуникацията и близостта), добавя се медицинска оценка при нужда, а лекарствена или хормонална терапия се обмисля само когато е показана и винаги под лекарско наблюдение. Решението дали изобщо е нужно лекарство, се взема след оценка на цялостната картина – хормонална, психологична и свързана с отношенията. Когато се подозира хормонален дисбаланс, лекарят може да насочи и към изследване на естрогени и андрогени, а при въпроси около естрогена допълнителна обща информация има в материала за анти-естрогените.

Кога да се потърси лекар?

Намаленото желание е често и преходно, но в някои случаи е сигнал, който заслужава медицинска оценка. Добре е да се консултирате с лекар или гинеколог, ако състоянието трае дълго, влошава се, причинява страдание или е придружено от други оплаквания.

• Ако липсата на желание ви притеснява и пречи на качеството на живот или отношенията.
• Ако има болка при полов акт, вагинална сухота или кървене.
• Ако промяната съвпада с ново лекарство (например антидепресант).
• Ако има симптоми на менопауза, проблеми с щитовидната жлеза, депресия или тревожност.
• Ако подозирате хормонален проблем – правилната стъпка е изследване, а не самолечение.

Към кого да се обърнете? При сухота, болка при акт, нередовен цикъл или менопаузални оплаквания първият адрес обикновено е гинеколог. При съмнение за щитовидна жлеза или пролактин – ендокринолог. Когато на преден план са стресът, тревожността, депресията или проблемите в отношенията, помага психолог, психотерапевт или сексолог, понякога и двойкова терапия. Често най-добрият резултат идва от комбиниран подход, в който различните специалисти работят заедно. Допълнителна обща информация за хормоналния фон има в статиите за тестостерона и за анти-естрогените.

Често задавани въпроси

Внимание: Този материал е с образователен характер и не представлява медицински съвет, нито замества консултация с лекар или специалист. При трайно ниско либидо или притесняващи оплаквания се обърнете към лекар или гинеколог – само той може да постави диагноза и да назначи лечение. Информацията е предназначена за лица над 18 години.

Изготвено от редакционния екип на Anabolic.bg

Онлайн магазин за оригинални продукти от 2017 г. Материалът е написан и редактиран от нашия екип с образователна цел и не замества консултация с лекар или фармацевт. Продуктите са предназначени за лица над 18 години.